Гротесност и красота

Виждаме ги всеки ден по пътя си – лъскави, луксозни салони, някои по-стилни, други по-обикновени, трети – пълна трагедия. Но всички предлагат едно – да ни направят по-красиви, да подобрят самочувствието ни и да ни доставят приятни моменти в напрегнатото ежедневие.

Реалността, обаче, не винаги е такава, каквато изглежда по лъснатите дивани и аромата на скъпа (и не толкова скъпа) козметика, която се носи в тези помещения. Както всеки от нас би трябвало да знае, преди една коса да стане гладка, лъскава и добре изглеждаща, обикновено тя е спластена, мазна и пропита в цигарен дим или друг неприятен аромат. Малко обаче са се замисляли какви други гротески истини се крият във фризьорските салони.

В „гардероба“ на фризьорката нещата не винаги са толкова лъскави, да не кажа дори, че често тънат в мизерия. Зад добре полираните мебели, в дъното на шкафовете на много салони се прокрадват както мухал, така и полепени частици от всякакви продукти, козметика с изтекъл срок на годност, чакаща подходящ момент да бъде вкарана в употреба. Често „това, което не се вижда, че е мръсно, няма нужда да бъде чистено“ е логиката в много салони за красота. Дори най-чистия салон на пръв поглед, с липса на какъв да е косъм по пода, може да крие в шкафовете си тонове прах.

Като човек, работил с различни по реноме салони, смея да кажа, че класата на заведението за красота няма значение за тази „скрита мизерия“ зад лъскавите плакати и красивите декорации. В интерес на истината има къде по-евтини на вид и дори „мизерни“ салони, които светят от чистота и дори из шкафовете няма прашинка.

Но това, което е по-гротеско е самият персонал. Както обичаме да казваме в нашата професия „куцо, кьораво, сакато стават фризьори“. Факт. Една от причините да се откажа от занаята. Не е нормално човек, който умее да работи да няма работа и такива, които допускат елементарни грешки – да имат търсене. Високите цени отдавна не са критерий за качеството на услугата, нито са причина клиентите да спират да посещават салона. Свидетел съм бил на случки, в които пет лева за подстригване се виждат много на клиент и обратно – 30 лева за прическа му се виждат малко.

Кои хора стават фризьори и защо? Истината е някъде по средата между „некадърна съм , а трябва да работя“ и „не че искам жена ми да работи, но поне да се занимава с нещо и да не ми изневерява“, а може би дори в двете. Факт е, че някои салони няма да функционират без финансовата подкрепа на мъжките половинки на съответните фризьорки. Малцина са „стилистките“, дума неправилно употребявана от много в бранша, които могат да се похвалят, че сами издържат бизнеса си, развиват го и той върви, благодарение единствено и само на тях самите. Не казвам, че човек няма нужда от помощ – има. Но когато салонът се превърне в място-свърталище на клюки, клиентите се отсяват според портфейла или до колко са приятни те на съдържателката му, услуги се отказват ,защото някой от персонала го „мързи“ или „не му се занимава с това в момента“, от бизнес, нещата вече преминават във домашна форма на „правим се помежду си вкъщи и разменяме клюки“

Този занаят не е за всеки, но все по-малко хора осъзнават този факт и се „хващат на хорото“, както обичат да казват от бранша. За да бъде човек фризьор, трябва да притежава умението, съответните знания, да има естетическо виждане над нещата и може би едно от най-важните неща – да притежава психологически нюх към желанията на хората, да се нагажда според техните настроения и да бъде адаптивен. Ако работите в сферата на красотата, четете това  и смятате, че покривате споменатите качества – честито, тази статия не се отнася за вас.

Грешно разпространен е и фактът, че човек трябва да изкара специален курс, за да бъде фризьор. Занаятът може да се нареди до други работни длъжности, като сервитьор, барман, продавач и други. Всяко от което изисква умения в собствената си сфера, които се учат. Курсове за барман също се предлагат навсякъде, но когато си търсиш работа рядко те питат имаш ли диплома за такъв. Ако нямаш, това далеч не значи,че не можеш да правиш кафе на машина или дори най-добрите коктейли. Същото е с фризьорството. Занаят се краде, казвали са ми много хора в професията. Затова, ако тази статия още не ви е отказала „да се хванете на хорото“, ако искате да бъдете фризьори, научете се как да го вършите. Изкарания курс далеч не те прави фризьор. Опитът – също. Много фризьори с дългогодишен опит, всъщност нищо не знаят за фризьорството и не са наясно с елементарни закони на геометрията, химията и биологията, които касаят именно тяхната работа.

Същото се отнася и за хората занимаващи се с грим и маникюр.