Морално падение в песента "Шепот на пари"

Я купи ми мили кожено палто,

златна огьрлица и едно пежо.
После на почивка ме прати в Хавай.
Ти недей да идваш, вярна ще сьм знай.

Припев:
Не, не искам рози, те са сьс бодли.
Ти нали не искаш да ме заболи?
И любовни думи ти не ми шепти.
Най-обичам мили, шепот на пари.
Не, не искам рози, дай ми ги в пари.
Ще ти дам целувка, но не се глези
и любовни думи ти не ми шепти.
Най-обичам мили, шепот на пари.

Знаеш ли бе коте, цяла нощ не спя.
С левовете моите, май ще изгоря.
Давай ми валута, истински пари.
С долари и марки любовта вьрви.

1997г.

Лириките в шепот на пари ни напомнят за историята в песента „Няма шега“ на Камелия, но пречупена през призмата на обратната гледна точка или иначе казано в нея виждаме как млада жена, изкушена от богатствата и материалното използва любовни ласки, за да постигне желанията си.

Текста явно демонстрира деградиралата представа за любов и финансово обезпечение, което навлиза с многото възможности, които предлага новото време и е ясно отражение на мисленето на скверните жени, чийто мозък е станал алчен и готов на всичко за „ново палто“ или „нова кола“.
Тя показва как желанието за притежание бавно започва да измества ценностите за семейно огнище, уют и ни показва чрез само осмиващ лирическата героиня начин какви не трябва да бъдем.
От първата част в първия куплет явно виждаме покварата на новото и скъпото, което вече е много по-достъпно. Коженото палто, пежото, златната огърлица и други, отправени като молитва към любимия. Но за какъв любим по-точно говорим, като куплета завършва с думите "Ти не дей да идваш, вярна ще съм знай"?, което така звучно се римува с молбата на лирическата героиня нейният псевдо любим да я изпрати във... Хавай.
В припева тя ясно заявява желанието си, че не иска рози, оплаквайки се че би я заболяло от тях, тъй като са опасни и може да бъде убодена. Не иска и любовни думи. От друга страна обаче, шепота на пари действа много по-добре на тази млада, покварена от свободията дама, шепотът на пари - далеч по-безопасен от розите и тих от любовните слова на псевдо-любимия.
Накрая песента завършва с житейския извод на тази млада, пропаднала жена, която философски заключва "с долари и марки любовта върви", което ясно ни показва колко вглъбена в материалното е тя.
Песента, както упоменах по-горе, е по-скоро един анти пример, показващи ни в какво може да се превърне една млада жена, съблазнена от демоните на притежанието, лакомията за още и много и алчността за ново и скъпо, породена от свободата, която навлиза в малката ни страна.

Другите от поредицата - тук.