Имам теория.
Така започват много от не до там великите ми размисли на различни (мало)умни теми.
Много хора ще сметнат, че това, което ще последва е някакъв вид подигравка. Може би дори пречупено през някаква изкривена призма на един скучаещ болен мозък, макар че смятам това определение за обидно. Моят мозък не скучае, все си намира какво да прави, било смислено или не.
Силно вярвам, че текстовете в ранната поп-фолк култура са далеч по-стойностни, отколкото си мислехме тогава и колкото си мислим сега. Познавам различни хора: такива, каквито са слушали така наречената "чалга" от самото начало до сега, такива които не знаят хитове от калибара на "Зелено" и "Омайна лунна нощ", но пък гърмят яко Андреа. Други, които презират ранните години на този културен феномен, но смятат новата й визия за модерна и готина, сравнявайки я със западното звучене и гордо защитавайки позициите й със заучени етикети като "качество", "стойностно", а понякога дори "оригинално". (в категория „качество“ искам да поясня, че говоря за качествата на музиката, не за качеството на записа и други такива – те са неоспорими и дори хората, които са против поп-фолка трябва да ги признаят!) Прогресивно в тази мисъл мога да се не-съглася с твърденията им, но това е лично мое мнение.
На времето слушах поп-фолк и не се срамувам или притеснявам от този факт. Обожавах (пък отчасти и още харесвам) Деси Слава. Не е като да съм направил престъпление. Не ме е срам от това, което съм бил в детските си години, пък и не само в тях. Не харесвам новата музика, която правят, не я слушам. Причината за което не е темата, за която пиша сега, просто... смених насоката.
Но се замислих, случайно, не помня как точно. За разликите. И се заслушах в текстовете и техния под смисъл. Може да не съм кой знае колко в час с новото, но определено имам самочувствието, че разбирам старото. Някои от приятелите ми се смеят, забавляват се. Мислят, че не вярвам в това, което казвам. Но това е моя поглед на нещата, как чувам аз текстовете, какъв смисъл намирам аз в тях и защо това ми харесваше толкова много и как оказва психологическо влияние на живота ни и личностното ни изграждане.
Моралните ценности на децата на демокрацията по време на прехода в песента "Бял мерцедес"
Така започват много от не до там великите ми размисли на различни (мало)умни теми.
Много хора ще сметнат, че това, което ще последва е някакъв вид подигравка. Може би дори пречупено през някаква изкривена призма на един скучаещ болен мозък, макар че смятам това определение за обидно. Моят мозък не скучае, все си намира какво да прави, било смислено или не.
Силно вярвам, че текстовете в ранната поп-фолк култура са далеч по-стойностни, отколкото си мислехме тогава и колкото си мислим сега. Познавам различни хора: такива, каквито са слушали така наречената "чалга" от самото начало до сега, такива които не знаят хитове от калибара на "Зелено" и "Омайна лунна нощ", но пък гърмят яко Андреа. Други, които презират ранните години на този културен феномен, но смятат новата й визия за модерна и готина, сравнявайки я със западното звучене и гордо защитавайки позициите й със заучени етикети като "качество", "стойностно", а понякога дори "оригинално". (в категория „качество“ искам да поясня, че говоря за качествата на музиката, не за качеството на записа и други такива – те са неоспорими и дори хората, които са против поп-фолка трябва да ги признаят!) Прогресивно в тази мисъл мога да се не-съглася с твърденията им, но това е лично мое мнение.
На времето слушах поп-фолк и не се срамувам или притеснявам от този факт. Обожавах (пък отчасти и още харесвам) Деси Слава. Не е като да съм направил престъпление. Не ме е срам от това, което съм бил в детските си години, пък и не само в тях. Не харесвам новата музика, която правят, не я слушам. Причината за което не е темата, за която пиша сега, просто... смених насоката.
Но се замислих, случайно, не помня как точно. За разликите. И се заслушах в текстовете и техния под смисъл. Може да не съм кой знае колко в час с новото, но определено имам самочувствието, че разбирам старото. Някои от приятелите ми се смеят, забавляват се. Мислят, че не вярвам в това, което казвам. Но това е моя поглед на нещата, как чувам аз текстовете, какъв смисъл намирам аз в тях и защо това ми харесваше толкова много и как оказва психологическо влияние на живота ни и личностното ни изграждане.
Моралните ценности на децата на демокрацията по време на прехода в песента "Бял мерцедес"
Отношението на чужденците към българските жени в края на 20-ти век в песента "Няма шега"
Морално падение в песента "Шепот на пари"
Морално падение в песента "Шепот на пари"
Важно! Поредицата не е с цел да обиди почитателите на поп-фолка, нито с цел да накара тези, които не го харесват - да го харесат! Искам просто да споделя някои мои мисли по темата, поднесени по хумуристичен начин - нещо, което е ИЗЦЯЛО с цел забавление, а не осмиване! Надявам се всеки, който го прочете да бъде достатъчно интелигентен, за да го оцени. Уважавам правото на всеки да слуша каквато музика сметне за редно и не упреквам никого за нищо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар