Аниме - впечатленията на един не-гледащ анимета

На мнение съм, че преди едно нещо да бъде заклеймено или отречено, трябва да бъде опознато.
Седя си днес, например, и пия кафе с приятеля си. Поглежда някаква снимка и в типичен за везните стил въздъхва "Това момиче е много хубаво!". Навирам се в неговия монитор и избухвам в смях. Познавам момичето и му показвам профила й, за да види как изглежда без прическата за 50 лева в нощта на бала, скъпата рокля и професионалния грим. И отново, в типичен за везните дух отсъжда "Ужас... какво прави добрия грим и прическата". Доволно се връщам към собствените си занимания.
Идеята ми е, че трябва нещата да бъдат погледнати обективно. В случая се вижда, че въпросното момиче едновременно има потенциал - какъвто смятам, че всеки притежава, но не може да се отсъди от една снимка.
Та да се върна сега към аниметата. Аз съм един не-гледащ аниме човек, който за разлика от повечето такива не е анти-настроен към индустрията. В крайна сметка, за да разбере човек какво е аниме или манга е хубаво да е наясно първо с факта, че това е азиатски продукт, а японците имат култура коренно различна от нашата. Реших, че може би трябва да изгледам нещо, все пак не мога да имам мнение за нещо, без да съм имал досег с него, нали?

Abigor, която е аниме-фен отсъди, че вече съм гледал аниме - Наруто. Но както казах, то не се брои. Не защото е лошо или друго, а защото историята започна с един бас, в който трябваше да го изгледам. Спечелих баса, но само това. Както и да е, да не се отклонявам. Важното е, че не ми беше неприятно, докато го гледах. Дори напротив, зарибих се. И все пак това не ме накара да гледам друго аниме, без значение че съм обграден от фенове.
Затова се зарових в каталозите и си избрах.
Vassalord. Честно казано, не знам дали изборът ми беше добър или лош, но принципно не обичам хора да им препоръчват неща, затова сам се заех с тази работа. Понеже когато някой ми каже "Гледай еди си к`во, много е яко и ще ти хареса" обикновено съм предубеден и не съм сигурен дали няма да го харесам или не-харесам заради ентусиазма на другия.
Та пуснах си въпросното филмче онази вечер. В него се разказва за двама вампира, единия от които убиец на вампири. Не искам да давам спойлери, понеже ги мразя, затова и няма да разказвам повече - който се интересува, може да го провери.

Не бях впечатлен. Не от историята или действието. Не ми пречи факта, че е рисувано. Не го възприемам детско по никакъв начин. И все пак има го онова усещане на японската намеса, което ме изтезава докато го гледам. Честно казано трудно разбирам какво и защо се случва, стила на развитие на действието е различен от този, на който съм свикнал в игралните филми, пък дори били те японски. (гледал съм, мога да си направя съпоставката)
Като фен на свръх-естественото, не мога да се пленя от нарисуван филм, тъй като анимацията допринася към фантазията, която през цялото време е затвърждение на факта, че всичко е измислица. Не че в игралните филми не е такова, но някак реалните хора и компютърите ефекти сякаш ми дават усещането, че нещата се случват в действителност и влизам във филма. Буквално. Освен всичко се усеща химията между хората и навярно това е, което ми липсва в анимето(конкретно горепосоченото, тъй като само с него и Наруто мога да направя съпоставка)

Идеята на тази публикация е да кажа на аниме-феновете, че не всеки човек, който не гледа и не харесва аниме го смята за глупаво, детинско и че причините да не избира този тип филми далеч не значи, че не уважава и разбира изкуството. Също и да кажа на тези, които са предубедени, че трябва да опитат поне веднъж, за да знаят поне защо са предубедени. Защото допреди да изгледам Vassalord и аз не бях напълно убеден какво точно ми липсва в рисуваните филми.