.jpg)
Вали.
Направо си плющи, като из ведро, а аз оригинално си мисля "Ей, сега да имах един лаптоп под ръка и да напиша как вали... да, ще започна с думичката "вали", защото никъде, нищо по света не започва с нея.... да, аз съм гениален!"
Чувствам го.
За пръв път много време на сам. Контролът. Свободата.
Излизам и пороя се сипе над мен и лилавия ми чадър.
Грабнах го в последния момент, тъй като реших - майната им на всички, аз не съм от захар и няма да се разтопя, ако изляза в това време. Само дето едрите капки, биещи стълбите пред очите ми, промениха решението ми в последния момент.
Вървя и се смея, като някакъв невменяем и си мисля... колко е хубаво, когато човек прави онова, което чувства, че е призванието му. Без пукната стотинка, само с любов, семейство и приятели. На кой му трябват пари?
Джвакам из локвите, а те - цели реки, стичащи се по стълбите и аз газя във всяка една река. Прескачам - от Марица в Дунав, и така, докато накрая краката ми не подгизват в голямото течение на Нил. И се смея, като малко дете. Отдавна не се бях радвал така на дъжда.
А хората, които ме познават знаят какво означава той за мен.
То с мен и дъжда е като с огледалото. Да не харесвам дъжда е все едно да не харесвам себе си.
И така... не го харесвах. Известно време, затворен, закотвен и залостен в ампоато на някой друг. Някой, който отдавна не съм. И сега е време за ново начало.
Гледам го как отмива улиците пред очите ми. Отмива и мене. Иска ми се да хвърля чадъра, да сваля якето си и да усетя ударите по кожата си, по раменете, по косата. Но нали летя за някъде. Ако просто летях, може би щях. Да му се отдам.
Момчето от облаците е на работа. И е щастлив. В онзи дъждовен момент си мислех да му сготвя нещо, когато се прибера. Да зарадвам всички вкъщи с нещо вкусно. Но ето - сега седя и той прави татарски кюфтета, а аз пиша. Гледам го от време на време, как хвърля каймата в горещия тиган и танцува и си мисля - мамка му, защо не го направихме по -рано?
Не обичам да звуча като гуру, но един съвет до всеки, който желае да го приеме. Не се отказвайте от мечтите си. Независимо какви са те. Всички до една са в състояние да се сбъднат. Стига сами да си го позволите.
Днес се чувствам отново жив. И смислен.
