Във Change бюрото, изпрати ме мама,
да си закупя долар зелен,
но в Change бюрото, долари няма,
долари няма, но срещнах ерген.
От мерцедеса ръка ми подаде-
Долари няма, ела ти с мен.
Бял мерцедес ме преследва в живота
и неизменно след мене върви.
Той ми предлага зелена банкнота.
Не искам оферти, не искам пари.
Бял мерцедес ме преследва в живота,
чуй мобифона, звъни ли, звъни.
1996г.
В песента "Бял Мерцедес" от не-далечната 1996, авторът разкрива една история, типична за новото време, в което България навлиза след свалянето на комунизма през 89. Период на промени, на демокрация, така наречените "мутрински години". В нея се разказва история за едно младо момиче, изпратено от майка си до "чендж" бюрото, за да смени валута (красива дума, употребявана в поп-фолк творчеството по това време, означава пари).
Момичето - добро, послушно, покорно изпълнява поръчката на майка си, която е да смени българската банкнота в чуждестранна. Тук вероятно играе някаква роля икономическото положение на страната през този период.
И така, в този слънчев и демократичен ден, младото момиче отива да изпълни заръката на майка си, но когато стига там що да види - долари няма. Тук е момента да отбележим, че явно майчината поръчка към девойката е била честа практика по това време или самите чендж бюра не са това, което са сега, щом са закъсали за долари. И това е именно основният конфликт в историята, малко преди неочакваната развръзка.
Отчаяно, че няма долари и навярно притеснена, че майка й ще й се кара, момичето среща млад ерген, което насочва вниманието ни на позитивната, наивна натура на младата девойка, която дори в отчаянието си съзира нещо, което да поддържа младият й демократичен дух жив и бодър(Това послание също се подсилва от мелодичната и оптимистична мелодия в песента, както и музиката).
От факта, че тя забелязва ергена, който е срещнала и му обръща такова специално внимание в съзнанието си ни става ясно, че момичето може да е младо, но е достатъчно зряло, за да обръща внимание на тези така типични за живота неща, като любовта.
Следващия стих разкрива, че ергенът не просто е бил там, но и се подвизавал с бял мерцедес, което ни говори, че явно момакът е паралия.
Мерцедесът като символ в тогавашната поп-фолк култура е олицетворявал финансовото благоразположение, материалното състояние и е обозначавал хубав живот. Белият цвят на колата ни кара да направим подсъзнателна връзка с Рицарят на Белия кон, а подадената ръка през прозореца отвореното за комуникация, която ергена демонстрира пред младото момиче - той е отворен към нея, смел, не се страхува да я заговори, а символа на ръката - очакваща да бъде посрещната от другата, нейна ръка, явно показва неговото желание за интимен контакт, навяващ ни за символа на влюбените, които държат ръцете си.
И кулминационният момент, отключващ развръзката на действието е когато младежът казва своето предложение – „Долари няма, ела ти със мен“. С това си изказване той разкрива, че вече е бил в чендж бюрото. Познанието му по този въпрос показва, че самия той вече е бил в бюрото и дори загатва, че може би тези долари са именно в него. Дръзката му покана обвързана с паричният намек в думите си явно показва на слушателите нечистите му намерения, макар много демократични и невинни - като пазарлък на Димитровградския пазар.
Песента учи за опасностите, които дебнат в новия демократичен свят, а също така как младите момичета да се предпазват от такива неприлични предложения. Изпълнена с житейски уроци, тя ни дава ценни съвети да не потъпкваме гордостта си, дори да изглеждаме „надути“, както самия автор е написал в текста „Не съм надута, но за валута не се продавам“.
Другите от поредицата, може да намерите тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар