Тази статия е вдъхновена от Vbox7 и други места, където различни "зрели" индивиди изпитват не до там зрялата нужда да влязат в клипове на някое по-известно аниме и да напишат:
"Пак ли тия детски, пораснете вече."
Благодаря ти, о просветени, че ме открехна за тайните на живота и ми обясни какво съм дете.
Позволи на мен, нищожната смъртна, да опитам и аз да те просветля за нещо, което сигурно не знаеш:
Аниметата не са само за деца. А някои от тях ИЗОБЩО не са за деца.
Така първо ще започна с това, че някои анимета са детски, точно както някои игрални филми, от рода на Деца шпиони, Сам в къщи и пр. Така че да, имаме Покемон, Ю-ги-о, Ездачите на паяци, Sailor moon и подобни, за деца. Но аниметата които вие наричате детски са далеч от тази категория.
Може би много от вас не знаят, че подобно на киното, което познаваме и обичаме, аниметата също имат много жанрове и това, че са анимирани далеч не ги слага под общ знаменател. Жанровете могат да бъдат от добре познатите на всички, екшън, ужаси, комедии, мистерии и пр, до странни като Шонен-ай (Момчешка любов) Харем (Точно както звучи.) Психоза, или пък Ечи, който се върти доста около определени женски полови белези.
Класифицирайки аниметата като "Детски" ме кара да си задам въпроса, какво по дяволите бихте пуснали на децата си? Нима, например, бихте избрали за фърфалаците си Berserk само защото е анимация? Защо не им сипете и по една ракия, да върви с цигарата, докато го гледат?
Да сравните аниме като Berserk с посочените по-горе Pokemon и Yu-Gi-Oh е като да сравните Hellraiser с Хана Монтана.
И докато Шонен (Екшън за момчета) анимета като Naruto, Bleach, D.gray-man, One piece, full metal alchemist и пр. Могат да бъдат гледани от деца, то това далеч не означава, че не могат да бъдат гледани от възрастни. Щом възрастен човек може да гледа Buffy, Angel, Charmed, Supernatural, Sanctuary, Карибски Пирати Underworld и подобни, спокойно може да гледа и едно от тези, като разбира се си даде време да свикне на японския, анимацията и като цяло на аниме стила
Преди да заклеймите аниметата като детинщини може да дадете шанс на някое.
Така е, странно е, и ако сте големи привърженици на крайния реализъм, може би няма да ви хареса. Но не боли да опитате.
Code Geass има много добра история и епичен край, който не мога да сравня с нещо, което съм гледала до сега.
Death Note мога да сравня единствено със сериалът Декстър (Не онзи дребния с очилата, а онзи убиеца, дето трепе убийци) Е, разбира се, главният герой в Death note е в пъти по - откачен от Декстър, но все пак имат прилика.
Или пък да хвърлите едно око на поне първият епизод на Attack on Titan. Мога, не съвсем точно, да го сравня с The walking Dead.
Двадесет минути, отделени за един епизод, не са много от живота ви, но определено ще видите защо аниметата не са за деца и могат да бъдат интересни като всеки друг филм, дори, в своята странност, могат да бъдат по - интересни, стига да им се даде шанс.
Не ми излизайте с „Ама Наруто...” Наруто е Шонен, да. Героите в Наруто са деца, да. Нареждат на едно от тях, на 13 годишна възраст, да избие целия си род. Не съм запозната чак толкова с Дисни ТВ, но съм някак си сигурна, че това няма да го видите в Хана Монтана. Нищо че Наруто е анимация, а Хана не е.
Казвайки че нещо като Elfen lied или Hellsing е детско, е като да кажете че Човешката стоножка и Saw, трябва да се гледат от малолетни.
Тази ст
Няма коментари:
Публикуване на коментар