Първата ми книга на Паулу Коелю

Винаги съм смятал, че преди да плюеш по дадено нещо, първо трябва да се запознаеш с него. Някак си е глупаво да чуеш как хората скандират нещо и ти като овца да почнеш да викаш след тях същото, само защото тъплата около теб смята така. Всъщност единственото нещо, за което съм предубеден - това е "Здрач". Но за актьорската игра и визията на Кристин Стюард мога да говоря спокойно, тъй като - фенове на филма - това не е единствената й роля и мога да съм негативен с нея колкото си искам, в пълното си право.


Същото важи и за небезизвестният бразилски автор, Паулу Коелю. Може би моето обкръжение е такова, че чувам по-скоро негативи за него, навярно приятелките ми манекенки са по-малко и всъщност рядко чувам положителни отзиви. И все пак - отварям списание и той е там. Ревю на новата му книга. Ровя в нета - бам! Влизам във facebook - споделяне здраво на цитати от негови книги.(да, сори, facebook приятелите и близкото обкръжение - както на всеки е известно - са две различни неща) Общо взето, като повечето популярни неща, и Паулу Коелю е колкото обичан, толкова и мразен. И като повечето известни явления, винаги в крайностите.
Дълго време мина, преди да прочета негова книга. Макар да съм почитател на жанра, всъщност рядко резюметата на книгите са ме приканвали да купя книгата, защото както със сериалите и филмите съм твърде придирчив към конкретни елементи в сюжета. Да си купя негова книга, за да я прочета - едва ли. Обаче ето, тази година, в ръцете ми попадна не коя да е, а "11 минути". Казвам така, защото знам за нея като "Една от най-добрите книги на Паулу Коелю" от много години насам. И тъй като нямах по-добро занимание, се зачетох.


Първото ми впечатление беше, че книгата се чете удивително лесно, без засечки и грам тегавина. Вярно, отне ми седмица да я прочета, просто защото нямах друго какво да правя и умишлено я оставях от време на време, за да имам по-дълго време нещо за четене в себе си (глупаво, но ако я бях прочел за няколко часа, на другия ден щях да си блъскам главата в стената от скука) Въпреки че четенето вървеше плавно обаче, аз упорито четох някои елементи на диагонал, защото просто усещах повторения и неща, които... в действителност не исках да чета, което правя обикновено, когато книгата ми е скучновата и искам по-бързо да стигна до действие.

Чувствата на героинята бяха голям акцент, но горкото момиче нямаше много богата гама на емоции, които да изпитва, а и мислите й общо взето бяха едни и същи - самозаблуждение. Именно тези пасажи се наложи да прескоча, тъй като не виждах смисъл да ги препрочитам отново и отново. Започвах ги, плъзгах поглед по тях, да видя има ли развитие в героинята, и подминавах. Видех ли такова, зачитах се по-задълбочено.

Сюжета също не беше особено впечатляващ. В "Благодарностите" видях че Паулу Коелю говори за момиче, чиято история е използвал за написването на тази книга, което ми показа, че е някакъв вид "по действителен случай". И това не успя да ме трогне особено, дори някак си свали още точки от мнението ми за книгата. Вярно, не знам къде точно свършва реалната история и започва художествената част, но може би можеше да бъде малко по-обогатена - историята с нищо не се различаваше от повечето истории на проститутки, които отиват в чужбина.

Акцента с 11 минути, слагам го без кавички, сякаш не бе достатъчно засегнат. Очаквах някак си жена, отегчена от секса, мъжете, любовта. Но не видях тази жена. Всъщност видях един образ на "типична", според автора, бразилка, с малко някое-друго кофти решение и купища оправдания в главата за постъпките си. Може би не е лесно да пишеш за студени бразилки, но някак си очаквах точно това. Пък и съм сигурен, че има горещи германци, защо да няма и студени бразилци? Категорично не бях очарован от наивността на героинята, която беше в пълен парадокс със нейното ампоа. Вярно, не виждаше нещо особено в секса, но тя поначало не го виждаше, така че като махнем "проститутка" от списъка с етикети, тя си остана просто поредното момиче с кофти сексуален и любовен живот. И нищо особено.

От друга страна бях приятно изненадан от дълбочината на книгата. Преди да я прочета, мислех, че наистина има някакъв проблем между посредствените хора и посредственото писане срещу задълбочените и задълбоченото писане, което правеше някак си мнението ми за тази все още непрочетена от мен книга доста ниско. Смея да заявя, че бях положително изненадан, макар и да е било само заради ниските ми очаквания. И все пак, държа да отбележа, не твърдя, че съм се удавил в дълбочината на книгата. Но категорично беше повече от това, което вече очаквах.

Затова хора, както се казва - не съдете за книгата по корицата. Или в случая - за нейния автор. Или за масовото мнение. Изградете си свое собствено и направете като мен - просто прочетете една книга на Пауло Коелию - дори предубедени, дори след това мнението ви да не се промени, поне като го плюете ще имате основания. :)