От много време искам да напиша нещо за астрологията и начина, по който гледам на нея. Тъй като съм голям фен на астрологията, следващите редове ще бъдат напълно в нейна защита.
Не се смятам за астролог, даже честно казано не се имам и за любител, особено след като видях какво всъщност значи второто понятие.
Порових се в много сайтове, форуми и блогове за астрология и когато се сблъсках с няколко "любителя", осъзнах, че съм много далеч от този термин. Направо си сведох знанията в тази сфера до 5%.
Втрият филм, който намира мястото си в колекцията е филм, който гледах онзи ден.
Толкова е стар, че ми е непонятно как е успял да мине незабелязан покрай радара ми.
За феновете, на този тип музика, номер две:
На мнение съм, че преди едно нещо да бъде заклеймено или отречено, трябва да бъде опознато.
Седя си днес, например, и пия кафе с приятеля си. Поглежда някаква снимка и в типичен за везните стил въздъхва "Това момиче е много хубаво!". Навирам се в неговия монитор и избухвам в смях. Познавам момичето и му показвам профила й, за да види как изглежда без прическата за 50 лева в нощта на бала, скъпата рокля и професионалния грим. И отново, в типичен за везните дух отсъжда "Ужас... какво прави добрия грим и прическата". Доволно се връщам към собствените си занимания.
Идеята ми е, че трябва нещата да бъдат погледнати обективно. В случая се вижда, че въпросното момиче едновременно има потенциал - какъвто смятам, че всеки притежава, но не може да се отсъди от една снимка.
Та да се върна сега към аниметата. Аз съм един не-гледащ аниме човек, който за разлика от повечето такива не е анти-настроен към индустрията. В крайна сметка, за да разбере човек какво е аниме или манга е хубаво да е наясно първо с факта, че това е азиатски продукт, а японците имат култура коренно различна от нашата. Реших, че може би трябва да изгледам нещо, все пак не мога да имам мнение за нещо, без да съм имал досег с него, нали?
Често сухата коса може да бъде породена в следствие на прекалени грижи( боядисване, особено изрусяване, кичури, изправяне с преса за коса, къдрене с маша, студено къдрене - всичко топло и горещо, което прави косата ни уж по-хубава). Много пъти косата е суха в краищата, в следствие на някой от вече упоменатите фактори, но поради интензивно произвеждане на себум от скалпа, корена се омазнява. Това води до често миене на косата, като хората обикновено търсят продукт за мазни коси, който да реши проблема им в корена. Този подход обаче продължава да утежнява положението със сухите краища/и дори дължини/, тъй като продуктите за мазна коса често са с по-силно измивно действие и отмиват естествената секреция преди да е успяла да се разнесе по цялата коса и по този начин да предпази косъма от вредни външни влияния.
Коси, които не биват третирани, също са застрашени от изсушаване. Рядкото подстригване на краищата води до естествената им загуба на кератин, поради лимита на косъма, който той има да произвежда този протеин. В този случай краищата изтъняват и се губят, а понякога дори цъфтят. За да предпазят косата си от вредните влияния на технологиите и козметиката, хората често не употребяват никакви продукти или електроуреди и допускат голяма грешка - излагайки косата си на директна слънчева светлина мокра, за да спестят вредата от сешоара. В случай, че бързате да излезете и се надявате слънцето и вятъра да изсушат косата ви, за да не се изтощи тя, по-подходящо ще е да изхабите малко ток и да я издухате. Капките вода по космения цилиндър са като лупа дори пред най-слабото слънце, което увеличава изгарянията по повърхността му и води до неговото изсушаване.
Нелина - Бял Мерцедес Във Change бюрото, изпрати ме мама, да си закупя долар зелен, но в Change бюрото, долари няма, долари няма, но срещнах ерген. От мерцедеса ръка ми подаде- Долари няма, ела ти с мен. Бял мерцедес ме преследва в живота и неизменно след мене върви. Той ми предлага зелена банкнота. Не искам оферти, не искам пари. Бял мерцедес ме преследва в живота, чуй мобифона, звъни ли, звъни. 1996г.
В песента "Бял Мерцедес" от не-далечната 1996, авторът разкрива една история, типична за новото време, в което България навлиза след свалянето на комунизма през 89. Период на промени, на демокрация, така наречените "мутрински години". В нея се разказва история за едно младо момиче, изпратено от майка си до "чендж" бюрото, за да смени валута (красива дума, употребявана в поп-фолк творчеството по това време, означава пари).
Момичето - добро, послушно, покорно изпълнява поръчката на майка си, която е да смени българската банкнота в чуждестранна. Тук вероятно играе някаква роля икономическото положение на страната през този период.
Тръгна ми с отрицателните коментари, ама едно усещане в мен ми подсказваше, че няма да е за дълго. Вярно, че филмите на ужасите са мрачни, но това не значи, че и мнението ми за тях трябва да е толкова черно.
Въпреки сравнително мудното начало и ниския imbd рейтинг (6.2), както и факта, че още не съм убеден до колко спада в категория "ужаси", Dark skies всъщност си струваше гледането.
Първият, и честно казано за сега единственият, в списъка ми с гей за пример е Нийл Патрик Харис.
За масовите теле-маниаци по-известен като Барни от хитовия сериал "How i meet your mother" и за не толкова запознатите с личният му живот - да, свалячът Барни е... обратен.
Попаднах на доста коментари из интернет пространството, където се оказа, че все още има хора, които не са наясно с ориентацията на Харис.
Признавам си, че не съм го гледал в други роли, освен в тази и в Beastly, където пак го раздаваше хетеросексуален до мозъка на костите си. Може би малко по-не толкова хетеросексуален, колкото ролята му на Барни.
От доста време бавно и старателно опитвам да си събера една колекция с филми на определена тематика. Тази тематика е Rock/Metal музика. С времето и след изгледани невероятни глупости по темата, в крайна сметка колекцията ми придоби не лоши размери и смятам да я споделя с вас под формата на серия от статии за рок филми, която и просто кръстих така.
Филмът с който избрах да започна е добре познат сред феновете и по мое мнение не достатъчно известен.:
В последно време наблюдавам особена тенденция в косите, която клони към... резедаво. Синьо-зелените краски навярно се опитват да се наложат в косите, както преди две години "предвиди" и една от великите модни икони, Лейди Гага.
I also believe that mint will be very big in fashion next Spring.
Естествено, следващата пролет е едно много относително понятие, а що се отнася до тенденции - нещата винаги закъсняват с едно известно време, пък камоли като говорим за България(това не е анти-патриотизъм, това е неоспорим факт, причинен от следствието, че много неща идват малко по-бавно при нас, а и на масата от обществото му трябва време да ги асимилира и едва тогава - евентуално - да ги пресъздаде)
Преди няколко месеца свърши втория сезон на новия сериал на HBO “Момичета”, сериала разказва за живота
на четири 20-няколко годишни момичета в Ню Йорк, и е спряган за „Секса и града” на новото поколение, като се концентрира
върху живота на Хана, в ролята – Лена Дънам, която също така е изпълнителен
продуцент, сценарист и режисьор. И докато Кари си остана икона за много жени по
цял свят, беше някак трудно да се олицетвориш с жената която имаше кариера, беше
в 30те си и харчеше повече пари за обувки от колкото която и да
средностатистическа жена (don’t
get me wrong long live Cary). Докато момичетата от „Момичета” са точно това което е всяко момиче
навлизащо в „живота на възрастните” – без пари, без идея за бъдещето си, и
уплашено от това какво и предстои (настрана и объркания любовен живот).
Имам теория.
Така започват много от не до там великите ми размисли на различни (мало)умни теми.
Много хора ще сметнат, че това, което ще последва е някакъв вид подигравка.
Може би дори пречупено през някаква изкривена призма на един скучаещ болен
мозък, макар че смятам това определение за обидно. Моят мозък не скучае, все си
намира какво да прави, било смислено или не.
Известно е, че звездите са пример за подражание. Съзнателно или не, тяхното поведение в обществото, на сцената, по телевизията или киното оказват влияние върху обикновените хора - независимо дали са деца, които подражават на всичко видяно, тинейджъри, които търсят себе си и дори по-зрели хора, поради... не много известни за мен причини защо, но е факт, че оказва влияние, дори да не си признаят.
Лично аз си признавам за тези, които осъзнавам, но честно казано има и такива, от които съм прихванал нещо - я във визия, я в нещо, което съм видял в любим филм или сериал, повтарям реплика, която съм прочел някъде или нещо от сорта. В крайна сметка в Ерата на Безкрайната информация човек не може да помни от къде знае всяко едно нещо.
Не всеки може в домашни условия да се сдобие с желания обем, а още по- трудно е
да го задържи. Навярно много от вас са чували за трика, в който косата се суши
с обърната надолу глава с цел косъма да бъде изсушен обратно на растежа.
Действие, което осигурява повече обем отколкото ако я изсушим по „стандартния“
начин. Но как може да задържим обема повече или да не рискуваме да го съсипем,
ако след това решим да изправим краищата си с преса за коса?
Тази статия е вдъхновена от Vbox7 и други места, където различни "зрели" индивиди изпитват не до там зрялата нужда да влязат в клипове на някое по-известно аниме и да напишат:
"Пак ли тия детски, пораснете вече."
Благодаря ти, о просветени, че ме открехна за тайните на живота и ми обясни какво съм дете.
Позволи на мен, нищожната смъртна, да опитам и аз да те просветля за нещо, което сигурно не знаеш:
Аниметата не са само за деца. А някои от тях ИЗОБЩО не са за деца.
Тази вечер бе мой ред. И гледахме моя филм. И ми се иска да си откъсна скалпа от яд, за което.
Признавам, когато гледах трейлъра си казах "Има нещо в този филм, трябва да го гледам". Реших, че ще е интересен психологически трилър, който освен да показва кръв, черва и смърт ще има някаква почва, в която ще бъде вкоренен.
Уви, филма само ми показа как мога да бъда толкова отегчен, че дори да заспивам през цялото време, след края да не мога да затворя очи и да се унеса, защото ми е толкова скучно, че имам нужда да наваксам с нещо вълнуващо и интересно като... фермата във фейсбук!(не че е вълнуваща, но там нещата се развиваха толкова по-скоростно!)
Преди няколко дни пак четох лекция какво не й е наред на тая музика и какво трябва да се промени. Така де, реално какво не й е наред - качествени клипове, качествен звук, качествено това, качествено онова... тогава защо е толкова противна?
Реално, обръщайки повечето текстове на кой да е западен поп хит на български, няма кой знае каква разлика в смисъла. Макар аз самия да съм на мнение, че поп-фолка в края на 90-те и началото на 21век е къде къде по-добър от пумията, с която ни заливат сега. (по-горе визирам песни от калибара на първите хитове на Глория и такива подобни) Но това е друга тема.
Говорих аз преди няколко дни, как тея песни трябва да почнат да се правят на английски, да вкарат малко по-модерни елементи и да махнат типчините чалга неща и общо взето ще се получи нещо, на което да му се махне "фолк"-а от "поп-фолк". И без друго тази музика от много години няма нищо общо с фолк-а, освен ако не говорим за фолклорните мотиви/или цели песни/ copy-paste от какъв ще да е балнакски фолклор, който я има, я няма нещо общо с нашия.
След дълъг спор кой филм да гледаме, Момчето от Облаците надделя. Всъщност истината е, че исках повече да гледам друг римейк на стар хорър филм, затова уж компромисният вариант бе Dark skies, но когато зодия везни се цупи - те се цупят като деца.
Както и да е, принуден гледах до болка познатия сюжет с "група приятели" които отиват в хижа в гората, откъснати от света... and they die horribly.
Омбре или както аз му викам "Абе преди две-три години бях руса, ама си изпрасках една тъмна боя уж да го махнах, пък ся то изби в краищата и аз не искам да го боядисвам, ама ме е страх и да го отрежа и ходя като луда с осем пръста корени" прическата навлезе в последно време с гръм в обществото.
Вали.
Направо си плющи, като из ведро, а аз оригинално си мисля "Ей, сега да имах един лаптоп под ръка и да напиша как вали... да, ще започна с думичката "вали", защото никъде, нищо по света не започва с нея.... да, аз съм гениален!"
Чувствам го.
За пръв път много време на сам. Контролът. Свободата.
Излизам и пороя се сипе над мен и лилавия ми чадър.
Грабнах го в последния момент, тъй като реших - майната им на всички, аз не съм от захар и няма да се разтопя, ако изляза в това време. Само дето едрите капки, биещи стълбите пред очите ми, промениха решението ми в последния момент.
Вървя и се смея, като някакъв невменяем и си мисля... колко е хубаво, когато човек прави онова, което чувства, че е призванието му. Без пукната стотинка, само с любов, семейство и приятели. На кой му трябват пари?
Джвакам из локвите, а те - цели реки, стичащи се по стълбите и аз газя във всяка една река. Прескачам - от Марица в Дунав, и така, докато накрая краката ми не подгизват в голямото течение на Нил. И се смея, като малко дете. Отдавна не се бях радвал така на дъжда.
А хората, които ме познават знаят какво означава той за мен.
То с мен и дъжда е като с огледалото. Да не харесвам дъжда е все едно да не харесвам себе си.
И така... не го харесвах. Известно време, затворен, закотвен и залостен в ампоато на някой друг. Някой, който отдавна не съм. И сега е време за ново начало.
Гледам го как отмива улиците пред очите ми. Отмива и мене. Иска ми се да хвърля чадъра, да сваля якето си и да усетя ударите по кожата си, по раменете, по косата. Но нали летя за някъде. Ако просто летях, може би щях. Да му се отдам.
Момчето от облаците е на работа. И е щастлив. В онзи дъждовен момент си мислех да му сготвя нещо, когато се прибера. Да зарадвам всички вкъщи с нещо вкусно. Но ето - сега седя и той прави татарски кюфтета, а аз пиша. Гледам го от време на време, как хвърля каймата в горещия тиган и танцува и си мисля - мамка му, защо не го направихме по -рано?
Не обичам да звуча като гуру, но един съвет до всеки, който желае да го приеме. Не се отказвайте от мечтите си. Независимо какви са те. Всички до една са в състояние да се сбъднат. Стига сами да си го позволите.
.jpg)